Carcinosinum

Липса на увереност
Свързване с вътрешната сила
Рак – едно по-дълбоко разбиране за болестта

Субстанция

Ако е направен само от един тумор, този от млечната жлеза, Carcinosinum със сигурност не е достатъчно универсален за да премахне целия карцинозинов слой и не е възможно да се премине към следващия слой (най-често Saccharum officinale). В много случаи този Карцинозин от един тумор дава само частични резултати и то за кратко време.

Carcinosinum на Nelson е направен от следните различни карциноми: Carcinoma Adeno (stomach), Carcinoma Papillary (colon), Carcinoma Papillary (ovary), Carcinoma Papillary (uterus), Carcinoma (bowel), Carcinoma Co. (bowel), Carcinoma Co. (K) – K е комбинация от карциноми доставяни от Koch Light, Carcinoma Scirrhus (mamma), Carcinoma Scirrhus (stomach), Carcinoma Squamous (pulm).

Има и Carcinosinum, направен от 58 различни тумора (източник Stauffen, Germany) и от само един тумор.

Ето следният списък:

Holland: Dolisos 15
VSM 58
Belgium: Homeoden 1
UNDA 48
Dolisos 15
Germany: Stauffen 58, с изключение на тумор на червата
DHU 17
France: Dolisos Забранен!
Boiron Забранен!
Switzerland: Dolisos 15
Schmidt-Nagel 12
USA: Boiron 1
Dolisos 1

Това означава, че хомеопатите по цял свят дискутират съвсем различни лекарства, когато говорят за Карцинозин. Трябва да е ясно, че Carcinosinum от един тумор е съвсем различен от тези, направени от 15 или 48 тумора. Аз предлагам тези Carcinosinum, направени от 1 тумор да бъдат наречени на тумора от който са направени, например Carcinoma mamma, Carcinoma rectum. Само лекарство, направено от различни тумори може да бъде наречено Carcinosinum, следвано от число показващо броя на туморите – например Carcinosinum (T).

Смесването на няколко тумора според мен е важно, защото прави лекарството универсално приложимо.

История

Първата стъпка е направена от William Boericke, J.H.Clarke и J.H.Compton Burnett в началото на 20-ти век. Вниманието към него е възобновено отново чрез Dr. D.M. Foubister от Англия през 50-те години. Неговият опит е главно от ­­­­­клиничната практика, без да е правил пълно доказване. Произхода на лекарството, което е ползвал е неясен.

Jonathan Shore казва: „Не мога да кажа, че съм идентифицирал някаква основна нишка, около която да изкристализира цялата картина. Основното, което различава това лекарство от всички останали, е идеята да си затрупан, смазан – подобно на Calcarea. Хранителните предпочитания са първото нещо което насочва лекуващия към Carcinosinum, дифузността на Phosphorus или малодушието на Lycopodium и т.н.

Но ако познаваме есенцията на лекарството, хранителните предпочитания стават много по-малко значими за назначаването на този нозод. Затова запазих само желанието за шоколад като по-ценен симптом.

Назад към основното

Проблемът с това лекарство е, поне според моя опит, че много хомеопати са добавили симптоми, които не са надеждни. Трудно е, след като един симптом е добавен в ММ, да бъде махнат от там, дори когато се базира на грешка. Страховете на Carcinosinum, например, не са надеждно основание за предписването му. Възможно е част от картината да принадлежи към други лекарства.

Когато същността на дадено лекарство не е ясна, тогава събираме всякакви симптоми от доказвания или от случаи и това прави картината още по-объркана. Ако е ясна есенцията, същността на лекарството, може да построим цялостна картина в зависимост от тази същност.

СЪЩНОСТ: Слабо его, което има механизми за компенсация.

За да открием същността на Carcinosinum, трябва да разберем основните проблеми на човек с рак и какво всъщност е тумор, защото Carcinosinum е направен от материализиран раков проблем. Раково болният пациент позволява на клетки, които не са негови, да растат в неговото тяло, без да активира своя механизъм за защита достатъчно, за да ги унищожи. Туморът е чужда същност, която не го уважава и накрая го разрушава, без да зачита структури като кръвоносни съдове, мускули, лимфни възли. Тя се разширява като престъпва всяка структура, всяка граница.

Можем да разберем какво се случва, ако сравним пациента с държава. Държавата има граници и армия, която да я защитава. Ако враг наруши границата и се установи вътре в държавата, и армията не може да го задържи, да го затвори или да го убие, врагът ще викне своите приятели, и още врагове ще преминат границата и ще се установят в страната. Тяхната база ще става все по-силна. Без всякакво уважение към народа на страната, тези нашественици ще разрушават всичко, което не им върши работа и ще вземат цялата храна, която е била предназначена за местните хора. Те ще пратят отряди и в други краища на страната (метастази), за да вземат цялата сила на държавата. Единствената възможност на държавата е да поиска помощ отвън, за да се атакува врага с тежки оръжия (операции, радиация, химиотерапия). Но такава масивна борба много отслабва страната и крайния резултат не е ясен.

На клетъчно ниво протича същия процес. Мембраната на клетките е нестабилна и слаба и клетката поема токсини, без да е в състояние да се защити. Тези допуснати токсини увреждат нормалната й дейност, създавайки анархия и отчуждавайки я от истинската й същност. Но целият процес е започнал отдавна на емоционално/ментално ниво

След като вземе Carcinosinum, човек усеща нарастване на самоувереността, започва да се вслушва повече в собствените си нужди и да се защитава по-добре. Той укрепва своите граници и осъзнава кой е и кой не е. Той повече не позволява на чуждите отровни енергии да нарушават границите му. Той се грижи по-добре за себе си и обръща достатъчно внимание на собствените си нужди и желания. Започва процес на изчистване на всички нива. Отровните взаимоотношения биват прекратени или коригирани. Той осъзнава, че заслужава внимание и любов. А на физическо ниво се развива грип или някакво възпаление с висока температура за първи път от 20 г. насам, което изчиства отровите в организма. Всичко това означава че реактивността се повишава.

МЕДИЦИНСКИ ВЛИЯНИЯ

Външни намеси, които атакуват или отслабват организма без да му дадат възможност да се защити, могат да стимулират същия процес: на първо място масовата ваксинация. По време на регресираща терапия помолих една жена да се върне до времето на първата й ваксинация и да ми каже какво усеща. Тя каза: „Ваксинацията ми отне възможността да се защитавам”. С масовите ваксинации на децата се предава съобщението, че тяхната имунна система и техният собствен защитен механизъм не са надеждни и че се налага да бъдат защитени отвън. Това не само отслабва детската имунна система, но също и налага на детето усещането, че то самото като цяло не е достатъчно силно и достатъчно добро и че ще трябва да разчита на външна помощ, вместо на своята собствена сила и жизненост.

Потискането на високата температура (която е чудесна защитна реакция), както и употребата на антибиотици и кортикостероиди, също отслабват защитния механизъм . Ако при всяка инфекция родителите потискат реактивността на детето, давайки му пеницилин и аспирин, как после то ще може да вярва, че е в състояние да се защити само от нашествениците – бактерии, вируси и т.н.? Нещо повече, как ще може да вярва, че ще се справи в живота, че ще може да си изкарва само прехраната, че ще се бори за успех? Тази практика поражда липса на реактивност и води до сериозни заболявания в детството с тенденция за хронифициране – пневмонии, отити, бронхити, фарингити.

Хората, които се нуждаят от карцинозин, имат чувството, че безсилни да се грижат за себе си сами, че трябва да разчитат на външна помощ, че силата е извън тях, че самите те са слаби и уязвими. Ако накрая развият рак и трябва да бъдат оперирани, облъчвани или подложени на химиотерапия, такива пациенти се чувстват безпомощни, отчаяни и абсолютно зависими от доктора си. Аз винаги настоявам пациентите с рак сами да решават какво искат и какво не. Вие трябва да им дадете обратно силата и те трябва да я приемат, да си я възвърнат.

Д-р Bernie Siegel, американски хирург, в своята отлична книга „Любов, хармония и изцеление” пише, че всеки пациент трябва да отстоява правата си, да настоява да получи стая с добра гледка в болницата, да поиска любимата си музика по време на операцията и т.н. Да отстоявате себе си и да задоволявате своите нужди е от основно значение в лечението.

Една от моите пациентки може да ни помогне да разберем колко е трудно на тези хора да отстояват себе си. Тя бе млада лекарка, оперирана от рак на гърдата и с метастази. Един ден трябваше да направи изследване на пикочния си мехур. Хирургът решил да направи пункция, но тя усещала силно, че катетър ще бъде по-добрият вариант за нея. Помолила да не й правят пункция, но лекарите настоявали и тя не могла да излезе на глава с тях. В крайна сметка контрастната течност била инжектирана по погрешка в корема, от което толкова се влошила, че й трябвали цели два месеца болнично лечение, за да се възстанови донякъде. Почина няколко месеца по-късно.

Пациентите Карцинозин позволяват на другите да нарушават тяхното лично пространство. Те не запазват достатъчно място за себе си, тяхното място е окупирано от другите и те са твърде слаби за да изхвърлят нашествениците. Такива хора трябва да се научат да вземат съдбата си в свои ръце.

Възстановяване на надеждата

За съжаление, алопатията понякога напълно унищожава всяка надежда за излекуване на пациента. Отпратен без подкрепа и без надежда за подобрение, пациентът изпада в отчаяние. Но всеки пациент се нуждае от надежда. В болниците надеждата често се убива заради мисленето на лекарите и статистиката. Даването на каквато и да било надежда за излекуване се смята за даване на фалшива надежда. Но какво е фалшива надежда? Фалшива надежда е да кажеш на пациента, че със сигурност ще го излекуваш, че той няма да умре и т.н.

Но нито един пациент няма да се излекува, ако не реши да оцелее, а за това той се нуждае от надежда. Надежда, че не е осъден на смърт, че неговият доктор ще го подкрепя в усилията му да се излекува, че той има сили да оздравее. Той трябва да бъде уважаван и подкрепян в опитите си да се излекува, той трябва да знае, че неговият лекар му предлага най-доброто лечение, което е възможно.

Не статистиката определя дали има шанс за излекуване, а самият пациент. Той трябва да се свърже с вътрешната си сила, дори ако по време на операцията, облъчването или химиотерапията се е предал изцяло в ръцете на доктора си. Той трябва да бъде подпомогнат да поеме отново отговорността за своя собствен живот и трябва да бъде упътван да прави повече, отколкото само да чака и да се надява, че няма да има релапс.

Д-р Bernie Siegel пише: „Схващането, че съществува такова нещо като фалшива надежда е едно от най-нелепите и абсурдни неща, които съм срещал. Защо трябва да съдим за надеждата от статистиката? Надеждата е променлива величина, която може да промени статистиката. Ако например само 99% умират, тогава нека подчертаем факта, че пациентът има шанс да не умре. Ако кажете на група от хора, че те са от онези 10%, които ще оздравеят, тогава може да видите 30, 40 и даже 50% подобрение.”

 

Да вземеш съдбата си в ръце и да обсъждаш лечението си с пълна отговорност за своето здраве и живот е много важно, и увеличава възможностите за излекуване. Пациентът трябва да е достатъчно силен да посрещне забележките от лекаря и от другите хора, които не вярват, че има надежда.

Възвръщане на реактивността:
от туморната фаза обратно към инфекциозната

Реактивността може да бъде дефинирана като способността на личността да поддържа своята умствена, емоционална и физическа цялост и неприкосновеност чрез ефективна защитна система срещу вредни влияния отвън.

 

На умствено ниво ни трябва твърда увереност в себе си, в това, че нашият живот има смисъл, че сме дошли на тази земя с някаква цел, че правим нещо добро за себе си, за другите и за света – тоест, позитивна нагласа.

На емоционално ниво се нуждаем от радост, чувство на любов към себе си и другите хора, към природата, към Земята и Вселената. Нуждаем се от това да можем да изразяваме своите емоции, дори тези, които са приети за негативни: гняв, тъга, раздразнителност например.

На физическо ниво се нуждаем от добра имунна система, която може да чисти тялото ни от бактерии, вируси, токсини и т.н.

Най-добрият начин за активиране на имунната система е повишаването на температурата. Затова тя не бива да се потиска, както правят повечето лекари и родители. Децата често внезапно вдигат висока температура за ден-два и това е признак на добра реактивност. Но ако те се потискат с лекарства, постепенно реактивността се отслабва и организмът се хлъзва надолу, постепенно преминавайки от инфекции към тумори и рак. Фазата на инфекции с повишена температура е по-реактивна фаза. При туморната фаза организмът е по-слаб от тумора, докато в инфекциозната фаза енергията ни обикновено е по-силна от инфекцията и може да я пребори самостоятелно или с помощта на добре подбрано хомеопатично лекарство.

В инфекциозната фаза енергията на пациента организира всичко така, че да надвие заболяването: висока температура със засилен метаболизъм, повишаване на левкоцитите, засилване на кръвообращението, местно или общо разширяване на кръвоносните съдове, загуба на апетит за да се даде възможност на храносмилателната система да се концентрира върху изхвърлянето на токсините, диария, потене, хрема, обриви – всякакви елиминиращи механизми. Това се случва често и след взимане на хомеопатично лекарство.

Но една инфекция сама по себе си може да е знак за оздравяване. Спомням си един 45 годишен мъж, който получи двоен отит и течащ нос след една доза Saccharum officinale 200K. Той не бе имал тези отити от 5 годишен и по принцип нямаше проблеми с ушите. Но скоро след тази пречистваща инфекция с отделяне на секреция, болките в ставите отшумяха и неговото общо състояние се подобри значително.

Не е случайно, че децата преминават през различни обривни заболявания като рубеола, морбили, скарлатина, пета или шеста болест и т.н., и че толкова лесно им потича носът или вдигат висока температура. Ваксините, антибиотиците и другите рутинно използвани потискащи алопатични лекарства вкарват хората преждевременно в туморната фаза. Затова не е учудващо, че ракът и всевъзможни други хронични болести са толкова широко разпространени в днешно време, и че броят на раково болните се увеличава всяка година.

Туморният етап е етап на понижена реактивност. Тук няма остра фаза, няма температура, няма обриви, няма секреции, няма изхвърляне на токсини. Няма остро избухване, следвано от възстановяване на баланса. Има хроничен дисбаланс, често без видими или значими външни прояви. Ракът може да расте на пръв поглед безсимптомно, но холистичният лечител вече открива много умствени, емоционални и физически преканцерозни прояви. Тогава той трябва да помогне на пациента да се върне от стадия на тумори към стадия на инфекции и така да предотврати хронични вътрешни болести, сърдечни заболявания, рак и др.

Но такова превантивно лечение е по-скоро изключение, вместо всекидневна практика. Повечето пациенти изведнъж се срещат с рака и се чудят как е могло да им се случи това, защото те почти никога не са боледували. Даже не са имали грип от години, нито са вдигали температура, нито са имали други здравословни проблеми от десетилетия и са вярвали, че са в прекрасно здраве. Като че ли ракът се е появил внезапно. Но туморите нарастват бавно с години, дори десетилетия, преди да наберат достатъчен обем и опустошителна сила, за да станат главен здравословен проблем. С времето и възрастта може да се получи спонтанно преместване от фазата на инфекции към фазата на тумори, за което съдействат ваксинациите и другите потискащи терапии.

Реактивността е важно качество не само на физическото, но също и на умственото и емоционалното тяло. Ако човек се оставя да бъде потискан от другите, тогава имунната му система прави същото на физическо ниво. Има данни, че имунната система на оптимистите е с 60% по-силна от тази на песимистите. Затова е много важно пациентите с рак да вярват в своето излекуване, да се чувстват по-силни от рака и да правят всичко, за да оздравеят.

Много е лошо на пациентите да се ограбва надеждата за излекуване. Една моя пациентка с рак и имала тази опитност няколко пъти. Аз я видях за първи път преди 5 години, тотално отчаяна след ампутация и на двете гърди, последвана от метастази в гръбнака, белите дробове и черния дроб. Шест месеца след започване на алтерантивно лечение метастазите в гръбнака се калцираха, което бе знак за започващо излекуване. Тя се зарадва и реши да сподели това с радиолога. Но той й казал „Госпожо, нали не вярвате, че може да бъдете излекувана?” Сега метастазите й са изчезнали, тя се чувства прекрасно и вярва, че е само въпрос на време да бъде излекувана напълно. Но при последното и посещение, хирургът, обезпокоен от ентусиазма на пациентката и на съпруга й, казал „Госпожо, съзнавате ли добре, че сте нелечимо болна?”

Този случай ме накара да започна да проследявам пациентите си възможно най-скоро, след като са се преглеждали в болнично заведение, защото депресията отслабва имунната система и трябва да бъде лекувана възможно най-бързо.

Принципът на Бащата

Бащата има важно място в това лекарство, или по-скоро бащиният принцип. Бащата е символ на високо самочувствие, на сила, на социално положение, на реализация на възможностите на детето. Основата на карцинозиновия проблем лежи в детството.

Бащата трябва да вдъхва увереност в детето, че то е способно да постигне всичко, което иска, и да го окуражава, когато нещата не вървят в желаната посока. Ако той критикува детето и никога не го хвали, когато се е справило добре, или ако просто отсъства и затова не може да стимулира и одобрява детето, или ако е твърде строг и взискателен, детето усеща неспособност да задоволи очакванията на бащата и се чувства слабо да направи каквото и да е.

Ако на детето му се вменява твърде голяма отговорност или ако то се наказва твърде жестоко, когато допуска грешки, или ако му се внушава, че каквото и да направи не е достатъчно добро, неговото самочувствие бавно, но сигурно намалява. Тогава то ще се опитва на всяка цена да угоди на баща си, майка си, учителката и т.н. като е много продуктивно, придирчиво в работата, най-добро в училище, и ще се старае да бъде най-прекрасното и добро дете, за да получи одобрение или похвала от баща си. То ще се страхува да не би да сгреши или ще се притеснява преди изпити. Ще избягва всякаква критика като винаги е на време, прави това, което другите искат и приема всичко, което другите искат, за да избегне караници и да угоди на другите. Така че то няма да се научи да защитава себе си и да пази границите си. Още като дете съучениците му ще го бъзикат, защото усещат слабата му защита.

Всичко това не означава, че бащата е единственият отговорен за тази слаба защита и страх от провал в детето. Всеки човек с власт (авторитетна фигура) може да допринесе за тази ситуация: майката, свещеникът, детегледачката, по-възрастен приятел или учител, който казва на детето пред класа, че е глупаво и никога няма да научи нищо. Фундаменталната липса на самочувствие е универсален проблем и всеки трябва по някакъв начин да работи над това. Много хора компенсират, като учат упорито и винаги се представят на ниво, печелейки похвали и уважение от всички. Често детето е родено с това ниско самочувствие и в началото на живота му този проблем просто се е активирал, така че не винаги за това е виновен бащата.

Развиване на картината на Карцинозин от есенцията.

Пациентът Карцинозин е с много ниска самооценка, дълбока липса на самочувствие и слаба защита. Затова е чувствителен към всичко, което може да подкопае самочувствието му и не може да отстоява своето. Един от начините да оцелее е като се адаптира и избягва критика, доколкото е възможно. Той е голям перфекционист в работата си, но не особено, когато няма нужда да се представя, т.е. в къщи може да е доста немарлив. Той се адаптира към изискванията на другите, опитвайки се да спечели тяхното одобрение.

Има също тенденция да избягва този взискателен, критичен и неприязнен свят като навлиза в свят на фантазии, сънища и хармония – чете с часове, гледа филми, прекарва време сред природата, играе с животни, отдава се на музика и танци, изразявайки по този начин емоции, които е потискал като част от своята стратегия за оцеляване. Често музиката го кара да плаче. Пътуването също е начин да избяга от суровия свят, в който живее. Външният свят за него е изпълнен със заплахи и той изпитва силна нужда да избяга от него. Ужасите и безобразията го засягат силно, защото има слаби граници. Ако не може да избяга става тревожен, като например в тясно пространство, нависоко или в тълпи. Чрез четене, музика и танци може да хармонизира своята енергия и да се освободи от смущаващите го фактори.

За да подхрани своето ниско самочувствие и да компенсира своя страх от провал той може да се опита да блесне, да бъде звезда, за да получи одобрение. Той не се чувства добре с хора, които са толкова добри, колкото е той. Това може да го направи арогантен и да го накара да говори малко повече за своите постижения. Той е критичен относно постиженията на другите и е много чувствителен към критика. Има нужда да му се възхищават. Това може да го подтикне към достигане на големи висини, да работи продължително за да остане на върха и да няма други интереси в живота.

Ние усещаме проявата на това голямо его, но това, което изглежда голямо его отвън, всъщност е едно много слабо его отвътре. При по-пасивните хора, които се чувстват по-малко талантливи, една проекция върху някаква личност – майстор, гуру, може много да помогне. Той се чувства по-малко талантлив, но му харесва да е в сянката на учителя си, опитвайки се да прави това което прави той и да се доближи до това превъзходство, дори и да знае, че никога няма да го постигне.

Вярно е това, че всички тези компенсации могат да поуспокоят слабото его, но това е все едно да ядем сладки, вместо да получим любов и нежност: никога не се чувстваш напълно щастлив. Тук Карцинозин може да е много полезен, защото той може да реши проблема на егото отвътре. След година или две лечение с това лекарство, хората стават много по-уверени в себе си и тяхното его е задоволено и те могат да спят спокойно като котка на диван.

Има и друг начин да се избяга от това чувство на слабост, а именно като отказваме да правим това което се изисква от нас и да казваме „Не мога” дори и без да опитаме. Този тип деца са много несигурни и срамежливи, и всяка негативна опитност потвърждава тяхната неспособност да се справят. Много лесно се обиждат, чувствителни са към критика, към упреци, много са твърдоглави, не са способни да признаят грешките си, отказват да слушат родителите си. За тях е много страшно ако трябва да се представят добре и избягват всяко разочарование. Това ги прави много нещастни, лесно се гневят и са агресивни у дома, но много слаби и подчиняващи се в училище, така че много им се подиграват и ги тормозят.

Друг начин за разрешаване на проблема, че се чувстват слаби и безполезни е като докажат, че могат да контролират всичко. Така те стават много настойчиви, упорити, изключително добре организирани, планират всичко, не оставят нищо на случайността. Това означава, че се е появила съпътстваща картина на Cuprum metallicum, която съществува при много пациенти тип карцинозин. Често раково болните пациенти имат високо съдържание на мед в кръвта си, а концентрацията на мед в раковата тъкан е много повече от тази в нормалната. А и менталната картина на Cuprum е много близка до тази на Карцинозин. Често в един и същи пациент виждаме картината и на Cuprum, и на Карцинозин. Cuprum е най-близкото лекарство до Карцинозин, затова често използвам комбинация от двете, наречена Carcinosinum cum Cuprum. Това дава наистина прекрасни резултати.

Какво казва пациентът преди лечението:

  • Не ми е позволено да се проваля, да направя грешка, всичко трябва да е безупречно.
  • Не получавах похвали, по-скоро баща ми винаги казваше че не съм способен на това или онова. Лесно позволявах да бъда подтиснат и все още има много потиснат гняв в мен;
  • Чувствам се с по-малка стойност от другите хора; аз съм черната овца; баща ми критикуваше моя външен вид;
  • Не мога да казвам не, приемам всичко, иначе се чувствам виновен, винаги избягвам конфликтите;
  • Лесно се съгласявам с всеки и всичко, не мога да отстоявам себе си;
  • Не мога да си спомня някога да съм имал температура

Какво казва пациента CARCINOSIN след лечението:

  • Чувствам, че съм някой, не се чувствам по-малоценен от останалите. По-уверен съм.
  • Мога да отделям време за себе си, без да се чувствам виновен; мога да помагам на другите без да се обременявам с проблемите им. Чувствам по-ясно кое е мое и кое тяхно;
  • По-лесно ми е да казвам не и да защитавам своята територия; Вече не се чувствам виновен, когато си отделям време и се грижа за себе си;
  • Позволявам си да се разгневя, когато някой ми покаже липса на уважение;
  • Сега изразявам това, което мисля и чувствам; правя най-доброто и това е достатъчно; не е нужно да съм перфектен;
  • Сега правя това, което аз искам да правя;
  • Държа се на дистанция от баща си, имам свой собствен живот;
  • Слагам граница между мен и децата ми, и задоволявам своите собствени потребности.

ФИЗИЧЕСКИ СИМПТОМИ

В повечето случаи физическите симптоми не са най-добрия ориентир за избор на правилното лекарство, но в някои случаи, особено остри, могат да бъдат от голяма помощ за да потвърдят или насочат към дадено лекарство. Според мен всеки физически симптом може да бъде подобрен от Карцинзин, ако менталното и емоционално състояние съвпадат. Все пак има някои физически симптоми, които са чести за това лекарство: сини склери, бенки, петна с цвят на кафе с мляко, мигане с очи, прекалено къси нокти от изгризване, брадавици по дланите и ходилата, подути и болезнени гърди преди цикъл, болезнен мензис, акне, кисти, фиброми, всякакви тумори, синузит, хрема. Със сигурност може да се добавят още много симптоми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *